Преводи за водачка в български »немски речника

вра̀чк|а <-ата, -и> СЪЩ f

врачка

Wahrsagerin f

врачка

Weissagerin

ходя на врачка

eine Wahrsagerin besuchen

ходя на врачка

sich die Zukunft voraussagen lassen

вод|а̀ <-а̀та, -ѝ> СЪЩ f

1. вода (течност):

вода

Wasser nt

варовита вода

kalkhaltiges [o. hartes] Wasser

вода за пиене

Trinkwasser

газирана/минерална вода

Sprudel-/Mineralwasser

дъждовна вода

Regenwasser

изворна вода

Quellwasser

лодката пропуска вода

das Boot leckt [o. lässt Wasser ein]

морска вода

Meerwasser

светена вода

Weihwasser

сладка вода

Süßwasser

студена/топла вода

kaltes/warmes Wasser

чешмена вода

Leitungswasser

2. вода обикн мн (водно пространство):

вода

Gewässer nt

извън териториалните води ПОЛИТ

außerhalb der Hoheitsgewässer

Phrases:

борова вода

Borwasser nt

вир вода разг

pudelnass

вир вода разг

klatschnass

вир вода разг

klitschnass

върви ми като по вода

alles läuft wie geschmiert

дестилирана вода ХИМ

destilliertes Wasser

кислородна вода

Wasserstoffperoxid nt

ловя риба в мътна вода

im Trüben fischen

мътя водата нкм

jdm das Wasser trüben

пия вода от извора прен

Information aus erster Hand erhalten

поливам нкг със студена вода

jdn ernüchtern

приличат си като две капки вода разг

sie gleichen sich wie ein Ei dem anderen

света вода ненапита

den Unschuldigen spielen

тихата вода е най-дълбока посл

stille Wasser sind tief посл

той/тя е гола во̀да

er/sie hat von Tuten und Blasen keine Ahnung

вода̀ч (водачка) <-ът, -и> СЪЩ м (f)

1. водач (който води, развежда):

водач (водачка)

Führer(in) м (f)

водачът ни показа пътя

der Fremdenführer zeigte uns den Weg

2. водач (ръководител):

водач (водачка)

Leiter(in) м (f)

водач (водачка)

Führer(in) м (f)

водач на партия

Parteiführer

3. водач (шофьор):

водач (водачка)

Fahrer(in) м (f)

водач на автомобил

Autofahrer

водач на моторно превозно средство

Fahrer eines Motorfahrzeugs

Phrases:

планински водач

Bergführer м

водач в класиране СПОРТ

Spitzenreiter м

водач на листата СПОРТ

Tabellenführer

значк|а̀ <-а̀та, -ѝ> СЪЩ f

значка

Abzeichen nt