Преводи за собственик—владелец в български »немски речника

I.владѐя нсв VERB прх

1. владея и ЮР (притежавам):

владея

besitzen

владея селскостопански земи

landwirtschaftlichen Boden besitzen

владея нщ правомерно

etw akk rechtmäßig besitzen

владея нщ фидуциарно (по доверително управление)

etw akk treuhänderisch besitzen

2. владея (властвам, господствам):

владея

herrschen

владея

regieren

цар Симеон е владял България през Х век

Zar Simeon regierte Bulgarien im 10. Jahrhundert

3. владея (управлявам, контролирам):

владея

beherrschen

владея

etw gen mächtig sein

болният не владее краката си

der Kranke war seiner Beine nicht mächtig

владея положението

die Lage beherrschen

едва владея гласа си от вълнение

vor Aufregung seine Stimme kaum beherrschen

4. владея (зная, усвоил съм):

владея

beherrschen

владея до съвършенство техниката на нщ

eine Technik bis zur Vollkommenheit beherrschen

владея език/инструмент

eine Sprache/ein Musikinstrument beherrschen

II.владѐя нсв VERB нпрх (съществува, цари)

владея

herrschen

в страната владее анархия

im Land herrscht Anarchie

III.владѐя нсв VERB рефл

владея владея се (сдържам се, контролирам се):

владея

sich beherrschen

владея се във всяка ситуация

sich in jeder Situation beherrschen können

владея се добре

sich gut beherrschen können

владѐл|ец <-ецът, -ци> СЪЩ м ЮР, ФИН

владелец

(Eigen)Besitzer(in) м (f)

добросъвестен/недобросъвестен владелец

gutgläubiger/bösgläubiger Besitzer

владѐене СЪЩ ср без мн , и ИКОН

владеене

Beherrschung f

владѐни|е <-я> СЪЩ ср

1. владение (имот, територия):

владение

Besitz м

колониални владения

Kolonialbesitz

общински владения

Kommunalbesitz

2. владение ЮР, ФИН:

владение

Besitz м ohne pl

владение

Inbesitzhalten nt

владение на недвижим имот

Immobiliarbesitz

владение чрез другиго

mittelbarer Besitz

непосредствено владение

unmittelbarer Besitz

лично владение

Eigenbesitz

многостранно равностойно опосредствано владение

Nebenbesitz

порочно владение

fehlerhafter Besitz

влизане във владение

Besitzantritt м

встъпвам във владение на нщ

von etw dat Besitz nehmen ergreifen

въвеждам във владение

in den Besitz einweisen

въвод във владение

Besitzeinweisung f

предсрочен въвод във владение

vorzeitige Besitzeinweisung

нарушаване на владение

Besitzstörung f

предаване на владение

Besitzübertragung f

приемане във владение

Besitzübernahme f

къщата е във владение на наследниците

das Haus ist im Besitz der Erben

привеждам в изпълнение съдебно решение за въвеждане във владение

in jds Eigentum vollstrecken

владѐтел (владетелка) <-ят, -и> СЪЩ м (f)

1. владетел (на държава):

владетел (владетелка)

Herrscher(in) м (f)

2. владетел (собственик):

владетел (владетелка)

Besitzer(in) м (f)

владетел на капитали

Kapitalbesitzer