Преводи за преупълномощена в български »немски речника

преупълномощѐн (преупълномощена) <-ият, -и> СЪЩ м (f) ЮР, ФИН

преупълномощен (преупълномощена)

Untervertreter(in) м (f)

преупълномоща̀ван|е <-ия> СЪЩ ср ЮР, ФИН

преупълномощаване

Untervollmacht f

упълномощѐн¹ <-ият, -и> СЪЩ м ЮР, ФИН

упълномощен

Bevollmächtigte(r) f(m)

упълномощен

Vollmachtinhaber м

упълномощен да издава ценни книжа

Emissionär м

упълномощен да подписва

Zeichnungsberechtigte f(m)

упълномощен да получи нщ

Zustellungsbevollmächtigte(r) f(m)

упълномощѐн² (-а)

упълномощен -о <-и> ПРИЛ:

упълномощен (-а)

bevollmächtigt

упълномощен (-а)

berechtigt

упълномощено лице

bevollmächtigte Person

упълномощено лице (за събиране на вземания)

Inkassobevollmächtigte(r) f(m)

упълномощя̀ св

упълномощя → упълномощавам

Вижте също: упълномоща̀вам

упълномоща̀вам нсв, упълномощя̀ св VERB прх

упълномощавам

bevollmächtigen

упълномощавам нкг за нщ

jdn zu etw dat bevollmächtigen

упълномощавам нкг да …

jdn bevollmächtigen zu +inf

упълномоща̀ван|е <-ия> СЪЩ ср ЮР

упълномощаване

Bevollmächtigung f

упълномощаване

Vollmachtserteilung f

упълномоща̀вам нсв, упълномощя̀ св VERB прх

упълномощавам

bevollmächtigen

упълномощавам нкг за нщ

jdn zu etw dat bevollmächtigen

упълномощавам нкг да …

jdn bevollmächtigen zu +inf

упълномощѝтел <-ят, -и> СЪЩ м ЮР, ФИН

упълномощител

Bevollmächtigte(r) м

упълномощител

Beauftragte(r) м

упълномощител

Vollmachtgeber(in) м (f)

пълномо̀щ|ен (-на)

пълномощен -но <-ни> ПРИЛ:

пълномощен (-на)

bevollmächtigt

пълномощен министър

bevollmächtigter Minister

пълномощен посланик

bevollmächtigter Botschafter

пълномо̀щни|к <-кът, -ци> СЪЩ м ЮР

пълномощник

Bevollmächtigter м

пълномощник

Vollmachtinhaber м

пълномощник

Beauftragter м

пълномощник

Sachwalter м

процесуален пълномощник

Verfahrensbevollmächtigte(r)

пълномощник на търговска фирма

Disponent м

пълномощник по данъчни въпроси/дела

Steuerbevollmächtigte(r)

търговски пълномощник

Handelsbevollmächtigte(r)

Вижте също: пълномо̀щница

пълномо̀щниц|а <-ата, -и> СЪЩ f ЮР

пълномощница

Bevollmächtigte f

пълномощница

Vollmachtinhaberin f

пълномощница

Beauftragte f