I. край1 <кра̀ят, кра̀ища, бр: кра̀я> СЪЩ м
1. край (най-отдалечена част):
2. край (област, местност, място):
3. край само sing (завършек на период от време):
4. край ЮР (развръзка, завършък, заключение):
5. край само sing (смърт):
- край
-
- край
-
II. край1 <кра̀ят, кра̀ища, бр: кра̀я> INTERJ (възклицание)
- край
-
- благополучен край
-
- благополучен край
-
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.