OFFENCE - английски-български превод

английски

български

offence [əˈfens] СЪЩ

1. offence ЮР:

offence (crime)

престъпление ср

offence (transgression)

(право)нарушение ср

offence (transgression)

простъпка f

capital offence

престъпление, наказуемо със смърт

commercial offences

икономическа [o. стопанска] престъпност

commission of the offence

извършване на престъпление

offence by commission

престъпление, извършено по поръчка

offences committed abroad

извършени в чужбина наказуеми деяния

offence committed under a different jurisdiction

правонарушение, попадащо под чужда юрисдикция

to commit an offence

извършвам престъпление

place where the offence was committed

местопрестъпление

construed offence

съставомерно престъпление

currency offence

валутно нарушение [o. престъпление]

customs offences

нарушение на митническите разпоредби [o. на митническия режим]

to convict sb of an offence

осъждам нкг за престъпление

facts constituting an offence

съставомерни факти

fine offence

наказуемо с глоба правонарушение

gravity [or seriousness], of the offence

сериозност на престъплението

indictable offence

наказуемо деяние

ingredients of an offence

елементи на престъплението

legal offence

закононарушение

motoring [or traffic], offence

пътнотранспортно нарушение

nominal coincidence of offences

идеална съвкупност от деяния

notifiable offence

провинение

notifiable offence

простъпка

notifiable offence

нарушение на закона, срещу което задължително се подава жалба [o. донесение]

offence by press publication

правонарушение чрез публикация в пресата

offence of false swearing

клетвонарушение

offence of intoxication

престъпление в пияно състояние

offences involving environmental damage

престъпления, свързани с нанасяне на щети на околната среда

offence requiring an application for prosecution

престъпление от частен характер, преследвано по тъжба на пострадалия

perpetration of an offence using an innocent agent

извършване на престъпление чрез използването на невинен деятел

petty [or minor], offence

дребно правонарушение

petty [or minor], offence

дребна простъпка

physical/mental elements of an offence

физически/умствени елементи на престъплението

political offence

политическо престъпление

privy to [or participating in], an offence

съучастник в престъпление

strong/reasonable suspicion of an offence

силно/основателно подозрение за извършване на престъпление

summary offence

правонарушение, наказвано по съкратена процедура

suspicion of a criminal offence

подозрение в извършване на криминално престъпление

tax [or revenue], offence

данъчно престъпление

time of the offence

време на извършването на престъпление

2. offence no pl (upset feelings):

offence

обида f

to cause offence (to sb)

обиждам (нкг)

to take offence (at sth)

обиждам се от нщ

no offence (intended) разг

не исках да те обидя

3. offence no pl (attack):

offence

нападение ср

4. offence Am СПОРТ:

offence

атака f

to be on offence

нападам

continuing offence

продължено престъпление

complicity in a criminal offence

съучастничество в криминално престъпление

minor offence

престъпление ср по тъжба на пострадалия

minor offence МУЗ

минорен

български

английски

провинение

offence

тежко/сериозно провинение

serious offence

закононарушение

offence

извършвам закононарушение

commit an offence

обида

offence

простъпка

offence

докривява ми

take offence

правонарушение

offence (transgression)

правонарушение, попадащо под чужда юрисдикция

offence committed under a different jurisdiction

едноезични примери (не са проверени от PONS редакцията)

The banks could not have done what they did without the complicity of the ratings agencies.

en.wikipedia.org

They addressed the issues of the draft, university complicity, womens liberation, and the protest of the upcoming presidential election.

en.wikipedia.org

The banks could not have done what they did without the complicity of the rating agencies.

en.wikipedia.org

This liability can arise through solicitation, aiding and abetting, conspiracy, or any other doctrine of complicity.

en.wikipedia.org

Complicity is a doctrine that operates to hold persons criminally responsible for the acts of others.

en.wikipedia.org