присъда в PONS речника

Преводи за присъда в български »немски речника

присъ̀д|а <-ата, -и> СЪЩ f ЮР

присъда

(Straf)Urteil nt

присъда

Spruch м

влязла в сила присъда

rechtskräftiges Urteil

доживотна присъда

lebenslänglicher Freiheitsentzug

издавам присъда

ein Urteil fällen

издавам присъда

jdn verurteilen

издействам произнасяне на присъда срещу ответника

ein Urteil gegen den Beklagten erwirken

изготвям съдебна присъда

ein Urteil abfassen

изменям присъда

ein Urteil abändern

обжалвам присъда

ein Urteil anfechten

обявяване на присъда

Bekanntmachung des Urteils

оправдателна присъда

Freispruch

осъдителна присъда

Schuldspruch

отменям/потвърждавам присъда

Urteil aufheben/bestätigen

отказвам да се признае и изпълни произнесена в чужбина присъда

Anerkennung und Vollstreckung eines ausländischen Urteils versagen

подписвам присъда

ein Urteil unterschreiben

получавам присъда

ein Urteil bekommen

постановявам присъда

einen Spruch fällen

присъда със задължително заплащане на разноските

Urteil, bei dem die Kosten in jedem Fall gezahlt werden

произнасям присъда

ein Urteil sprechen [o. verkünden]

произнасям осъдителна присъда

einen Schuldspruch fällen

смъртна присъда

Todesurteil

условна присъда

Urteil auf Bewährung

условна присъда

Bewährungsurteil

Индивидуални преводни двойки

обжалвам присъда

gegen einen Urteil Berufung einlegen

Преводи за присъда в немски»български речника

Индивидуални преводни двойки

Strafurteil

присъда f

Todesurteil

смъртна присъда

Teilurteil

частична присъда

Bewährungsurteil

условна присъда

Gerichtsurteil

съдебна присъда

Scheinurteil

фиктивна присъда

Säumnisurteil

задочна присъда

aufhebbares Urteil

отменима присъда

присъда Примери от PONS речника (редакционно проверени)

излагане на мотиви към съдебно решение/присъда

Urteilsbegründung

уводна част на съдебно решение/присъда ЮР

(Urteils)Rubrum nt

уводна част на съдебно решение/присъда ЮР

Urteilskopf м

възпрепятствам принудителното изпълнение на съдебно решение [o. присъда]

die Zwangsvollstreckung des Urteils behindern

той получи три години ефективна присъда

er wurde zu drei Jahren unbedingt verurteilt

издействам [o. постигам] произнасяне на присъда срещу ответника

ein Urteil gegen den Beklagten erwirken

присъда със задължително заплащане на разноските

Urteil, bei dem die Kosten in jedem Fall gezahlt werden

оправдателна присъда за част от обвинение

Teilfreispruch

частична присъда, присъда f по част от предмета на спора

Zwischenurteil

издавам оправдателна присъда на нкг (за нщ)

jdn (von etw) freisprechen