изма̀м|а <-ата, -и> СЪЩ f
1. измама ЮР, ФИН (лъжа):
- измама
- Betrug м
- измама
-
- злоумишлена измама (като основание за унищожаване на сделката)
-
- измама, извършена от член на семейството или домакинството
-
- измама с менителници
-
- измама с цел получаване на субсидия
-
- измама чрез използване на чек
-
- измама при постъпване на работа
-
- тристранна измама
-
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.