 
  
 запо̀р <-ът, -и, бр: -а> СЪЩ м ЮР, ФИН
-  запор
-  
-  запор
-  
-  запор
-  
-  запор като обезпечение по бъдещ иск
-  
-  налагам запор върху собственост
-  
-  неподлежащ на запор [o. изземване]
-  
-  освобождавам от запор
-  
 
  
 -  
-  запор м
-  
-  запор м
-  
-  запор м
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.
