запо̀р <-ът, -и, бр: -а> СЪЩ м ЮР, ФИН
- запор
-
- запор
-
- запор
-
- запор като обезпечение по бъдещ иск
-
- налагам запор върху собственост
-
- неподлежащ на запор [o. изземване]
-
- освобождавам от запор
-
-
- запор м
-
- запор м
-
- запор м
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.