изма̀мя св вж.
измамя → измамвам
I. изма̀мвам нсв, изма̀мя св VERB прх
I. изма̀мвам нсв, изма̀мя св VERB прх
измамлѝв (-а)
измамлив -о <-и> ПРИЛ:
изма̀м|а <-ата, -и> СЪЩ f
1. измама и ЮР, ФИН (лъжа):
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.