fin [fɛ͂] СЪЩ f
II. fin [fɛ͂]
I. fin(e) [fɛ͂, fin] ПРИЛ
1. fin (↔ épais):
2. fin (gracieux):
3. fin:
4. fin (subtil):
- fin(e) personne
-
- fin(e) humour, nuance, odorat
-
- fin(e) esprit, observation
-
- fin(e) allusion
-
- fin(e) plaisanterie, remarque
-
- fin(e) sourire
-
5. fin antéposé (très habile):
6. fin Can (aimable, gentil):
- fin(e)
-
- fin(e)
-
mi-fin <mi-fins> [mifɛ͂] ПРИЛ
- mi-fin
-
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.