изма̀мничество СЪЩ ср без мн
измамничество → измама 1.
изма̀м|а <-ата, -и> СЪЩ f
1. измама ЮР, ФИН (лъжа):
-
- измамничество ср
-
- измамничество ср
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.