спъ̀тни|к (спътничка) <-кът, -ци> СЪЩ м (f)
1. спътник (пътуващите заедно):
- спътник (спътничка)
-
- спътник (спътничка)
-
- спътник (спътничка)
-
2. спътник обикн м прен (който придружава):
- телекомуникационен спътник
-
-
- спътник(спътничка) м (f)
-
- спътник(спътничка) м (f)
-
- спътник(спътница) м (f)
-
- съобщителен спътник
-
- спътник-ретранслатор м
-
- спътник м
-
- спътник м
-
- спътник м
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.