 
  
 назначѐни|е <-я> СЪЩ ср
1. назначение → назначаване 1.
2. назначение (цел, предназначение):
-  назначение
-  Zweck м
-  назначение
-  
назнача̀ван|е <-ия> СЪЩ ср
1. назначаване:
2. назначаване (на ревизия, проверка):
3. назначаване ЮР:
 
  
 -  
-  назначение ср
-  
-  пожизнено назначение
-  Probelehrer(in)
-  
-  
-  назначение ср
-  
-  осигурявам назначение на
-  
-  назначение ср
-  
-  назначение ср
-  
-  назначение ср
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.
