констатѝрам (н)св VERB прх
констатѝв|ен (-на)
констативен -но <-ни> ПРИЛ:
констата̀ци|я <-ята, -и> СЪЩ f ЮР, ИКОН
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.