спъ̀тни|к <-кът, -ци> СЪЩ м, спъ̀тничк|а <-ата, -и> СЪЩ f
1. спътник (пътуващите заедно):
2. спътник обикн м прен (който придружава):
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.