свидѐтел <-ят, -и> СЪЩ м, свидѐтелк|а <-ата, -и> СЪЩ f
1. свидетел ЮР (очевидец):
- свидетел
-
- компетенция на свидетел
-
- призовавам свидетел
-
- призоваване на/за свидетел
-
- свидетел на обвинението
-
- снемане самоличност на свидетел
-
- удостоверяващ свидетел
-
- призовавам нкг за свидетел
-
-
- случаен свидетел [o. наблюдател]
-
- свидетел(ка) м (f)
-
- удостоверяващ свидетел
-
- свидетел на обвинението
-
- призовавам свидетел
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.