gromić <‑mi; imp grom> [gromitɕ] ГЛАГ прх
1. gromić < св z‑> (karcić):
- gromić ucznia, dziecko
-
- gromić ucznia, dziecko
-
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.
Няма налични примерни изречения
Опитай с друг запис