назначѐни|е <-я> СЪЩ ср
1. назначение → назначаване 1.
2. назначение (цел, предназначение):
- назначение
- Zweck м
- назначение
-
назнача̀ван|е <-ия> СЪЩ ср
1. назначаване:
2. назначаване (на ревизия, проверка):
3. назначаване ЮР:
-
- назначение ср
-
- пожизнено назначение
- Probelehrer(in)
-
-
- назначение ср
-
- осигурявам назначение на
-
- назначение ср
-
- назначение ср
-
- назначение ср
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.