CHIEF JUSTICE - английски-български превод

chief justice СЪЩ

chief justice

върховен съдия

английски

български

Chief Justice

главен

Chief Justice

върховен

Chief Justice

върховен съдия

Chief Justice Am

председател на върховен съд

български

английски

върховен съдия

chief justice

I. chief [tʃiːf] СЪЩ

1. chief (boss):

chief

началник м

chief

ръководител м

2. chief (of a tribe):

chief

вожд м

chief

главатар м

II. chief [tʃiːf] ПРИЛ

1. chief (top):

Chief Justice

върховен съдия

Chief Justice

главен

Chief Justice

върховен

chief public prosecutor

главен прокурор

2. chief (major):

chief

основен

justice [ˈdʒʌstɪs] СЪЩ

1. justice a. ЮР (being fair, just):

justice

справедливост f без мн

right to have justice administered

право на правосъдие

sense of justice

чувство за справедливост

to bring sb to justice

изправям нкг пред съда

to pervert the course of justice

извършвам нещо противозаконно (престъпление срещу правосъдието)

2. justice (administration of law):

justice

правосъдие ср

a court of justice

съд м

administer justice

съдя

arbitrary justice

арбитражен съд

arbitrary justice

съдебен произвол

bring sb to justice

привличам под отговорност

High Court of Justice Brit

Върховен съд

to evade justice

избягвам [o. измъквам се] от съдебно преследване

3. justice Am (judge):

justice

съдия м

Chief Justice Am

председател на върховен съд

justice of the place

магистрат м

lord justice

съдия в апелативен съд

Supreme Court justice

председател на Върховния съд

Phrases:

to do sb justice

справедлив съм към нкг

едноезични примери (не са проверени от PONS редакцията)

Newly conquered lands were placed under chiefs nominated by the king.

en.wikipedia.org

He was chief justice of the court for one term from 1885 to 1886.

en.wikipedia.org

The legislature elected him to a judgeship in the general court in 1778 and soon thereafter to the post of chief justice.

en.wikipedia.org

She was chief justice from 1999 to 2010.

en.wikipedia.org