изсѐлни|к (изселница) <-кът, -ци> СЪЩ м (f)
1. изселник (изселен):
- изселник (изселница)
-
2. изселник (емигрант):
- изселник (изселница)
-
- Emigrant(in)
- изселник(изселничка) м (f)
-
- изселник м
PONS OpenDict
Искаш ли да добавиш дума, фраза или превод?
Изпрати ни ново предложение за PONS OpenDict. Предложенията се преглеждат от редакционния екип на PONS и след това се включват в PONS OpenDict.